Когато срещнах погледа ти,
вече знаех.
Щеше да си ти -
този някой, който чакаше отдавна среща
(и който знаеше, че ще се срещнем).
Когато срещнах погледа ти,
помня, че онези лъчи
огряваха лицето ти
сред хаоса и машинално, без да поглеждам
спрях в стаята, да си почина
от безчувствието.
Не знаех къде съм, накъде ли ще тръгна,
през парцалената страшна зима,
но с теб... със теб в изкуството
да съм без чувства,
не успях уви, студена да бъда.
 |
| снимки: favim.com |
