Опитах се

Опитах се да те достигна,

невидимо във лунна светлина,

опитах се да съм безсилна

и тихо с очите ти да летя.

Описах те във приказка

като светъл принц в нощта

и намериха ме близките

лъчи от приказна страна.

Опитах се безсмислено

да имам сила, за да спра,

за да скитам в приказка,

когато мислите заспят.

Опитах те за малко в дните си

и следвах теб в мечтите на съня.

Разминахме се тихо, в истини, 

усмивките останаха в дъжда.

Снимка: http://pictures.4ever.eu/cartoons/fairy-134152

Приказки

Приказката в приказки
една е.


Приказката в истина
не трае.


Приказките в случайности
мечтаят,


но приказките в две очи
остават.

Снимка: https://weheartit.com/entry/14014011

Пожарите са в мен,
ти тръгвай,
различни сме със теб,
ти бързай...

Разгаряш ме за ден
и тръпне
лиричното във мен,
но бързам...

След края

"Глупаво" -
в очите ти срещнах мечти,
през май.
"Влюбено" -
помислих си, грешно за миг...
без край.

"Без думи" -
зашитите уж кръпки
мечтаят,
изгубено,
по следите на тръпки
след края.

"Voglio imparare a guardare il cielo con i piedi per terra, voglio imparare a rinascere ogni giorno." -

Bianca come il latte, rossa come il sangue


Снимка: http://favim.com/image/350110/

Вятър в пясъка

През вятъра от тръпки невинно спря ме

в ден усмивка.

Аз в пясъка я търсех, в мислите без памет,

без почивка.

Без уплаха, без име, без смисъл дори,

аз те чаках.

Сам пламъка наивен, без да искаш, с очи

ти запали.

И времето стреснато спря, в смях нежен, без милост

потъна.

Безбрежно вятърът заспа, не посмя да поиска...

и тръгна.

Снимки: http://www.rowansheart.com/linkedfiles/SandHands.jpg,
 http://footage.shutterstock.com/clip-3684671-stock-footage-desert-sand-in-the-wind.html

Порцеланово

Счупих сляпо полувремие,
прости ми...
за живота двама с тебе сме,
наивни.

Купих малко истина,
за да те имам,
и в нуждата безжизнена,
да съм "Любима".

Получих те само неискрено,
без да взимам
и влюбих се тихо, безсмислено,
за да съм жива.

"Molten" - Porcelan Artwork

Снимки: http://www.technocrazed.com/an-amazing-collection-of-molten-porcelain-artwork-photo-gallery

Приказки в сънища

Уравненията от случайности не бързат,
те ще чакат, ти поспи...
Без знак през маската ще бликне дързост
в търсещите брегове очи.

Мислите в кръг са изкуствени точки,
далечно близки в дължина,
в съня си, те дърпат безумно акорди
и срещат тръпки през стена.

За приказките в сънища няма прегради,
в лудостта си те са будни
и безсилни в прегръдка пак ще останат,
защото мислите знаят как,
но не слушат.

Снимка: http://www.fanpop.com/clubs/pride-and-prejudice/images/4986202/title/lizzy-darcy-photo

Кактусът и сянката

"Аз ли,
аз съм шепота от минали лета."
- подшушна кактусът на свойта сянка,
упоени в слънчевата мараня
те в спора си наивно замечтаха.

"Ти ли,
ти ли, който спря да търсиш, и тръгна,
сега протягаш ръце за надежда ?!"
- сърдито сянката с искри отвърна.
А кактусът в небето слънце срещна,

погледна замислено в минали дни
и разпиляха се чувства през рамо:
"Сега видими за моите очи
са пътища подминати от слабост.

В пустинята през снегове от суша
трудно намерих в дъжда чистота...
Там...
крилатите мисли спряха да слушат,
тогава мечти заваляха в дъга."

Така сянката, стопена в почуда
праха от бодлите кротко измете...
И там,
в дъжда, по-бяла и от пеперуда,
стоеше тихо пъпката на цвете.

Снимки: http://www.pspgamesthemes.com/psp-wallpapers/3d-wallpapers/cactus-in-desert-psp-wallpapers.html, http://decorationplants.wordpress.com/2011/08/13/quick-ways-to-maintain-cactus-flower/

Да намериш себе си

Да намериш себе си в неизречени думи –

врата към замислени нови звезди.

Мисълта за несигурна тръпка е чувство

за среща в следващи минали дни.

Зашеметени от прозрачния лъч

на частиците невинна красота

очите ще помълчат, ще помълчат...

и подчинено ще копнеят в дъжда.

После тихо ще се скрият, дълбоко

в спрелите часовници, със своя
„филмова” магия. И тогава топъл
внезапният бриз с усмивка доволно

уж невинно, ще разпилее миговете

само в една гореща въздишка,
когато стъпките сливат се,

тогава се раждат мечтите.

      Снимки: http://favim.com/image/750865/, 

         http://favim.com/image/726909/

Смисъл в мисъл

Много мисли свити на кълбо,

месят кръгове с боси следи,

по пътища през счупени лъчи.

Огледалото в ъгъла само

заспало сънува квадратно, 

часове в минути.

Обърнатите градуси се срещат,

отразени в мечтите,

пред очите минават

пресрещнати сенки

прозрачно.

Черно-бели, повече сиви,

триъгълници между редове,

събират

в успоредни светове

тръпки от случайности

красиви...

Понякога се срещат приказки,

понякога те,

са забравени стари,

сгушени във спомени

събрани,

в раклата на заден микрочип.

Мечтаят...

Смисълът на мисъл всъщност спи

за да събуди мисли в следващи дни.

                   

Снимка: http://annawrites.com/blog/wp-content/uploads/2012/06/Dreaming-blog.jpg

Любовта, за която мечтаем

Любовта, за която мечтаем е струна,
цвете в ръцете на тънко изкусен свирач,
любовта в мечтите си безумно събужда
лъчи на бурна река
сред пустинен мираж.

Любовта, за която мечтаем е нежност,
прегърнала след въздишка щастлива сълза...
Трептят ръцете, уловили светла вечност,
докосват небеса
с крилете, пленени в съня.

Любовта, за която мечтаем е тръпка,
отражения прелиства в спрелите времена,
в мило очакване, тя бавно пристъпва.
Когато са чисти,
душите се сливат в една.

Киев. Памятник Проня Прокоповна
и Свирид Голохвастый - персонажи
из фильм «За двумя зайцами»
Снимка: Стефка Добрева

Снимка: http://www.mykiev.info/ru/dostoprimechatelnosti/pamyatniki/pamyatnik-prone-prokopovne-i-golohvastovu

Замръзнало време

Малките стрелки за миг се сливат,
в шепите от издишани думи.
И недочаканите срещи притихват.
В дланите тлеят надежди, но чужди.

Месецът пази часовете в дни,
в пустиня от часовници неми
и дребните въздишки се губят в следи.
Прашинките в бяло са разтопени.

Salvador Dali - "The Persistence of Memory"

Непораснали мечти

Смелостта е в ритъма
на две въздишки,
в бреговете на реки
от минали приказки.
Сърцето се крие
в куп порцеланови дни,
в изстиналитe струни
на цигулка.

В чашите,
недопити от слабост,
са останали скрити
глътки слънчеви лъчи,
някога чертали по гърба
пътеки...
за онези, които мечтаеха
до забрава.

В междуредията
на безстрашни приказки
се крият непораснали
от сън
мечти...

Когато в две искри
въздиша смисъл,
в пепелта остава дим -
мъничко,
за дъждовните дни.

Снимка: http://www.wallpaperpimper.com/wallpaper/download-wallpaper-Two_Wine_Glass_Sunset-size-1280x1024-id-143568.htm