Малките стрелки за миг се сливат,
в шепите от издишани думи.
И недочаканите срещи притихват.
В дланите тлеят надежди, но чужди.
Месецът пази часовете в дни,
в пустиня от часовници неми
и дребните въздишки се губят в следи.
Прашинките в бяло са разтопени.
Salvador Dali - "The Persistence of Memory" |
Няма коментари:
Публикуване на коментар