През вятъра от тръпки невинно спря ме
в ден усмивка.
Аз в пясъка я търсех, в мислите без памет,
без почивка.
Без уплаха, без име, без смисъл дори,
аз те чаках.
Сам пламъка наивен, без да искаш, с очи
ти запали.
И времето стреснато спря, в смях нежен, без милост
потъна.
Безбрежно вятърът заспа, не посмя да поиска...
и тръгна.
Снимки: http://www.rowansheart.com/linkedfiles/SandHands.jpg,
http://footage.shutterstock.com/clip-3684671-stock-footage-desert-sand-in-the-wind.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар