Кактусът и сянката

"Аз ли,
аз съм шепота от минали лета."
- подшушна кактусът на свойта сянка,
упоени в слънчевата мараня
те в спора си наивно замечтаха.

"Ти ли,
ти ли, който спря да търсиш, и тръгна,
сега протягаш ръце за надежда ?!"
- сърдито сянката с искри отвърна.
А кактусът в небето слънце срещна,

погледна замислено в минали дни
и разпиляха се чувства през рамо:
"Сега видими за моите очи
са пътища подминати от слабост.

В пустинята през снегове от суша
трудно намерих в дъжда чистота...
Там...
крилатите мисли спряха да слушат,
тогава мечти заваляха в дъга."

Така сянката, стопена в почуда
праха от бодлите кротко измете...
И там,
в дъжда, по-бяла и от пеперуда,
стоеше тихо пъпката на цвете.

Снимки: http://www.pspgamesthemes.com/psp-wallpapers/3d-wallpapers/cactus-in-desert-psp-wallpapers.html, http://decorationplants.wordpress.com/2011/08/13/quick-ways-to-maintain-cactus-flower/