Смелостта е в ритъма
на две въздишки,
в бреговете на реки
от минали приказки.
Сърцето се крие
в куп порцеланови дни,
в изстиналитe струни
на цигулка.
В чашите,
недопити от слабост,
са останали скрити
глътки слънчеви лъчи,
някога чертали по гърба
пътеки...
за онези, които мечтаеха
до забрава.
В междуредията
на безстрашни приказки
се крият непораснали
от сън
мечти...
Когато в две искри
въздиша смисъл,
в пепелта остава дим -
мъничко,
за дъждовните дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар