Приятели

Те са до мен
дори по никое време
и всеки миг
с тях е лечебен,
защото след дъжд
донасят усмивка.

Те са моят цвят
във сивите дни,
те са моят хълм
и моята крепост
когато най-много боли.

С тях ли?
С тях ще ядем торта
в дванайсет,
с тях ще пеем
на високо
песента от "Титаник".

С тях ще ходим
на странни места...
където ни отвее
вятъра в нощта.

С тях дори можем
да се смеем
на пингвини
в огледалата
на късни витрини,
или да търсим пържоли,
нищо че няма
вилици.

С тях можем да летим
безцелно
на среднощни въртелешки
или в "94".
С тях можем за миг
да съживим
вълшебно
спомените детски.

И дори понякога
да сме наивни
в лицата на други,
ние сме богати
с усмивки,
и с щастието
да сме луди.