Закъснение

И сега какво, молиш ме пак да живея -
след вятъра да тичам
и бездомно да се смея,
напразно да обичам,

да гледам сенките
под лампата със теб,
как сплитат вечности,
прескачащи след ред.

Сега защо
носиш подарък в ръцете,
съжаление не искам,
не съм аз "някое си цвете".

Забрави ли, беше някога нашето лято.
Имахме само една бутилка с нежност
и я изпихме.
Забравих те когато изчезна в дъгата...
Недей сега. Няма утеха в раздадени вече
усмивки.

Снимка: http://www.fotocommunity.com/pc/pc/display/20129452