Откраднах от теб
за да взема
моето ново лице
този път съм ден
и търся сила
за да погледна
към светлото в твоя портрет
без чувства
без въздишки
без разтопени очи
но е безлунно,
толкова безлично,
че трябва да взема
по-много
от скрития някъде
"така естествен" грим.
Колко недовършени страници,
колко разпилени листи -
капани за сънища,
колко изхабени възглавници
в ръцете си мога да стискам
и пак да не е,
пак да не е същото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар