Малко преди залез..
капките дъжд
играят със слънцето,
тичат между облаците
по крайбрежието на днешното
някак по-синьо небе..
думата е "azzurro",
а облаците - пухкави.
Цветовете са нарисували
красива картичка,
замръзнала есенна палитра.
Светлосенките на капките
се отразяват в лъчите на слънцето,
а от там лъчите прескачат
през всички цветове на залеза -
истинска дъга.
Така подредената черга
е постелила толкова светло небето -
от светлосиньо
през оранжево-розово,
прасковено
до тъмносиньо..
И изведнъж идва пак онзи
златен залез.
Залезът,
който трае толкова дълго,
който чакам всеки ден
да ме събуди,
да ми покаже пак някой нов цвят,
някоя по-нова усмивка,
някоя несрещната мечта..
Залезът в Рим е една перфектна съвкупност от цветове, цветовете на дъгата.
Тези същите цветове са поставени в контекста на бездушния, но безумно красив мегаполис.
И когато усетиш с цялото си същество енергията на цветовете,
няма как да останеш бездушен, а точно обратното.
Няма как да не усетиш близостта на Африка, на оранжево-жълтото, на топлината вътре в теб... ей така, напук на студения свят.
А залезът е дълъг, толкова дълъг, че понякога ми се струва,
че заспивам и отново се събуждам
с него.
Снимки: http://vistadalponte.com/2013/02/28/lultimo-tramonto-con-benedetto-xvi/, http://www.tripadvisor.it/LocationPhotoDirectLink-g187791-d590539-i91437488-Villa_Doria_Pamphilj-Rome_Lazio.html#90518007, http://www.panoramio.com/photo/24375325
Няма коментари:
Публикуване на коментар