Бягайки по устните ти
мога да стигна звезди. И в огъня им
да потъна безусловно, като недовършен стих.
Стигайки пак будните
стрелки на часовника чувам... тихо молещи
словата ти да вкаменяват, нашия завършен миг.
Очите ти са вселена -
свят, в който мога да постеля мислите си,
където ти, с топлината си ще ме покриеш.
В ръцете ти, сякаш родена
отново, без да искам, преоткривам щрихите
на онази обич, която не ще да се крие.
Снимка: https://www.pinterest.cl/pin/798474208917223292/
Няма коментари:
Публикуване на коментар