Пътят на вятъра

След спуснати завеси
нощта дълго мълчи.
Само вятърът прескача,
от време на време
да се търси в съдби.

"Има ли време, има и начин."
- разгледал той вестника
на спрелите дни.
И в тъмното прозрачно
останало сърцето му,
уви.

Внезапно вятърът
прокашлял,
разболял се от мечти
и усещал в сенките
прозрачно,
как тръгват си,
отчаяно
изпуснати искри.

Но не щеш ли,
спрял да очаква
и почнал сам да върви.
И намерил себе си,
в приказка.
Сам в тъмното,
"случайно"
срещнал нечии очи.

Снимка: http://letterstomyzaid.wordpress.com/2012/01/30/