Събират се
в капки
стрелките,
заспали
съзнато
в дилема.
В нощта
те са кратки
те са кратки
но стигат,
горе в ляво,
за да вземат
и следите.
Заблудени,
пак в пеперуди,
изпускат
крилата...
Без време
сънуват
преди и след
в години...
За да вземат
За да вземат
трохи от вината,
че са будни,
преструват се
на безкрили.
В раклата
от спомени
някъде,
някога
някога
търсеха истини
зашити
в кръпки.
Но в сянката,
под покривa,
те
само
бягаха
само
бягаха
красиво измислени.
И скрити
в тръпки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар