Най-безценното е този невинен контакт през погледа... когато усетиш, че някой пред теб те следва с очи... Тогава поглеждаш надолу и ти се иска да „потънеш” в земята от срам.
Но вместо това се усмихваш неловко. Руменината по бузите сама започва да говори... за розовите облаци в една салфетка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар