Салфетката се скъса
във форма на сърце
преди нощта да усети
заключения миг
във две очи.
Някой преобърна тишината,
и спрялото време побърза да тръгне.
Музиката в сърцето се сепна
и следите запяха туптящо
под дъжда...
и дните станаха безлунни.
Неизказаните думи са щурци в ушите,
а казаните са угаснали светулки.
Тогава нощта се удави
в една различна сутрин,
в един забравен ден.
Само казаните думи
останаха на пътя,
скъсани в сърцето...
на малката мокра салфетка
и мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар