Пръстите на краката ми са сгушени в коприната на бяла вечер.
Мечетата в леглото вече спят.
А аз, през мрежи от прозорци виждам нежност във всяка глупава мечта.
Мълчанието на нощта е спомен
за минали спрели лета.
...когато залезът прегърна самотно усмивка.
Парфюмът ти е попил всяка капка разтопена нежност,
събрана в полунощни песни.
А ръцете ми стискат плюшени лапи.
Tака тайно мога да те галя.
Но в копчетата на забравената риза се крият само глупави мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар