Само приказка

Една случайност
извика в мен онази,

която бях забравила
от дълго време.

Две очи се срещат
в тръпка.

И ражда се в дъжда
въздишка,

внезапно онемяла
зад красивата дъга.

Нямах време, за да скрия

следите,
замръзнали

от полета
на срамежлива близост.

Нямах чадър, за да скрия

треперещите блясъци

от слънцето
в една усмивка.

Надеждата беше бряг.

Там се сляхме в очакване,

не дочакахме друга случайност.

Защото беше само приказка...

Снимка:http://www.ufunk.net/en/artistes/canopee-parapluies/