Пак сънувах..

Пак те сънувах,
и пак беше толкова близо,
в онзи наш прозрачно огледален кръг,
в който да не се загубиш
е така безсилно,
когато само там не спи градът.

Пак сънувах..
колко похабени мисли,
колко искам тези сънища да спрат,
защото знам, че ще изгубя
времето, отново сърцевидно -
ще тръгна в надежди, без обратен път.

А лятото, за първи път така студено,
напомня ми, че заминавам пак,
и пламъкът, измръзнал някъде в мене
знам, ще го търся не тук,
а някъде далече - там.

Снимка: https://rachelmhamm.wordpress.com/2014/04/16/potential/

"...born across from you
proud sleepless child, followed her
it's getting harder to find it in me,
bite my lip and fall asleep..."