събота, 23 август 2014 г.

Понякога се нуждаем от романтика





Понякога човек има нужда да изгледа романтичния край на филма.. защото в реалността едва ли нещата някога ще станат такива. 

Понякога просто се нуждаем от една романтична сцена, за да се почувстваме по-добре,  да видим, че там някъде и някога, този някой е бил щастлив, дори и по сценарий, дори и с онази изтрита усмивка, дори и играейки.. 
за да усетим усмивката от наличието на онези глупави лунички или лъчи на детското влюбване - като по филмите. Защото накрая "Т Е" изливат всичко, всичките си сантиментални, наивни, сериозни, глупави, дори противопоказателни  чувства. 
 И да си признаем - в днешни дни това е рядко срещано. 

Понякога просто се нуждаем от романтичен филм, дори и с "отворен" край - за да го преживеем, защото в реалността няма такива случвания, или ако има те са само мигове, които бързо отминават.. но остават дълги следи след себе си, като слънчеви пътеки, по които искаш да тръгнеш, но все не ги достигаш. 

Понякога се нуждаем от романтика, не защото е глупава, или изтрита, или демоде, а просто защото е Човешка. 

... защото понякога на човек му се иска да почувства нещо, макар и на филм,  да пролее една сълза (ако няма къде другаде да я пролее), да усети, че някъде - далече или близо, живее някаква романтика (била тя и ретро). 

Защото не е възможно да живеем само "като консуматори", защото имаме душа и имаме сърце,  защото светът е изграден от чувства, и те трябва да се показват не след години, не след седмица, 
не утре -  а  днес.














Снимка: http://favim.com/image/213252/






More like vintage couples..
http://www.deviantart.com/morelikethis/artists/137697736?view_mode=2#skins

Няма коментари:

Публикуване на коментар