Залезът

Слушай думите на залеза, те идват нежно -
като лебедът, разперил своите крила.
В пътека над морето галят лятото -
притихнали лъчи от светлина.

Забравяш всичко, всичките си грешки,
всяка несгода и премълчана тъга
и близко в хоризонта, залезът те среща
за да покаже стълбите към вечността.

"Намерих спомените си във времето,
преди да стане сребърна нощта.
По залез цялата Вселена
е миг, потънал в любовта."                               
                                Венцислав Янакиев