Когато бяхме слънчогледи

Безпътните полета
носят слънчогледи,

беше ти когато аз.
Аз бях.

Когато бяхме слънчогледи...

 Някогашно, образи
въздишат,

превърнати в тъжни стрехи.

В отминалия вятър
въздишат,

следите от трапчинки

и привикналите
нежни кръпки,

търсят
нови слънчогледи.

Часовниците срещат сито,

но в миналите
летни сънища,

се събужда срамежливо
утро.

Някак спрели
залезите мигват,

някак мило
слънчогледите спират,

и тихо
се  усмихват
в спомени.

снимка: http://windowontheprairie.com/tag/sunflowers-at-sunset/