Близо до прозореца чака заспало сънят
в пролуките на изживени лета.
Тя се събира в минали капчици дъжд,
той е лъчът във стопения сняг.
Няма очакване, нито искрица топлина.
Прочетени са всички книги.
Прочетени са всички книги.
Спомените плуват в срички, после летят
към грешките свои толкоз любими.
към грешките свои толкоз любими.
Тя беше топлината в пухести мечета.
Тя беше шоколадовия връх на ягоди.
Тя си отиде без капка утеха -
буркан от сладко с връх на паяжина.
буркан от сладко с връх на паяжина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар