В един миг се събира
океан от чиста нежност,
само едно намигване...Очите са слепи,
чупливи от чужди следи,
страстите са смели,
стъпки
в шума на глухи листа.
Щрихите на бели образи,
скрити и чисти
се сливат,
в моретата, през две реки.
За миг!
Прашинката сол
донася в пясъка надежда,
за нови
мълчаливи срещи...
И захарта се разтапя
в копнеж,
по нови босоноги нощи.
Съвършеното
в простите думи
е достатъчна слабост,
но чистотата може
с блясъка си
да лети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар