На 5 сантиметра от тишината -
там съм когато дъхът ти е сънен
и очите ти са в моите очи с надежда.
На 5 сантиметра от тишината
ме носи пътят след буря, пак стръмен,
без да зная как и накъде да погледна.
В половин дъх се събират всички тръпки
и безсилно изпиват чашата вино,
оцветена от топлината на устни.
В половин дъх се събират всички някогашни стъпки
и в тишината ловят срамежливо
онези, от страх премълчаните думи.
На 5 сантиметра от тишината -
там намирам себе си във твоите очи
и не мога да спра
дъгата, която изгрява.
Не зная защо, но още те чакам
и половината от дъха ми не спи
...дори изгубена в дъжда,
тихо с усмивка, тя пак се надява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар