Боса съм,
вървя по бряг от падащи звезди
и усещам теб в кръвта ми.
Този път
е светъл сън,
а минава бързо като
миг,
когато търся
топлината след дланта ти.
Морето ми чертае
куп нови,
все блестящи
хоризонти
за да мога навреме
да спра.
А аз не искам,
така не искам да зная,
дали утре ще си спомниш
без теб
коя съм била
в нощта преди да заспя.
(защото аз не помня)
Няма коментари:
Публикуване на коментар