Междулинейно и тихо
спрях този сън
в някакъв избледнял кадър.
Не се огледах,
не помислих,
измежду всички сънища
не знаех защо,
дори какво да очаквам.
Спрях се
и видях очите...
След тях да заспя
нямаше как,
да ги забравя не исках.
Нощта
с миражите си
надхитри ме
и знаех,
че ще бъдеш дълъг залез
в мойте мисли.
и за миг ме хвана под ръка,
чудех се пак
дали не заспивам...
И тръгнахме бързо,
да се скрием
зад клепачите на съня,
където нямат брегове мечтите.
Казахме си тихо:
"Прегърни ме!"
преди звездите да заспят,
за да знаем утре, че ще бъдем
по-дълго,
наяве
с един миг по-щастливи.
Снимка: http://psychicsoulfood.com/dream-interpretations/
Няма коментари:
Публикуване на коментар