Дъхът ми е събрал въздишките на нощните щурци,
изпели в приказки отдавна своите песни.
Дъхът ти е мираж, изчезващ между моите следи,
изгубен от безсилие в постеля от надежди.
Ръцете ти в ръцете ми - стопени от лава звезди,
заспали самотно в морето, осъмват сред лунния пясък.
Очите ти в очите ми - преплетени отдавна стрели
пронизват там дълбоко, където се срещат пътища с тласък.
Не насън, докосвам всяка капка утринна роса
през лъчите, съблечени в полет.
Не насън, се сливат цветовете ни в дъга,
по платното на Онзи неземен художник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар