Седнах на пейката за да подредя мислите си. Като всеки път.
Все някой се оплаква, че съм била с ужасно разпилени мисли, все влюбена.
Абе, енигма!
Може би това, че все вятърът ме носи, по неговите пътища и посоки, напомняйки за присъствието си.. това непостоянство, е моделирало в мен една вглъбеност в невидимите, в малките неща.
В този момент иглата на грамофона пропуква моето съзнание и пак ме отвява със силата на ураган в пространството.. "На някаква уличка с няколко думички", където някога бях видяла любовта.
Сещам се все за пролет, защото в сърцето ми летят пухчета, такива майски. Тези пухчета карат да кихат всички хора. А когато човек киха, сърцето му спира да бие за някакви милисекунди, разширявало се казват.
Ама че пърхаща пролет!
Е, аз вдишвам този въздух с надежда.. знам ли кога сърцето ми пак ще спре. И пак вятърът ми донася пролетни мисли, натрупали паднали пухчета. И кихам един, два, три пъти - получава се сърцебиене, но пък съм радостна. Като ще спира сърцето ми, нека поне е пролет.
Такава съм. Май обичам се измъчвам. Този, същият вятър е моят постоянен спътник по забравените улички и пътища, в които мога да потопя всичките си сладки мисли.
Но както знаем от филма "Шоколад": "Вятърът ни води винаги към същата стена.". И този вятър е северен.
Снимки: http://www.aihouqi.com/go/heidy-model-sets-free-54,
https://www.flickr.com/photos/lassmarina/5750490972/
“Il vento di marzo è un vento malato, diceva sempre mia madre. Eppure è piacevole, odora di linfa e ozono e del sale di mari lontani. Un buon mese, marzo, con febbraio che vola via dalla porta sul retro e la primavera che aspetta a quella principale. Un buon mese per un cambiamento.”
― Joanne Harris, Chocolat
Няма коментари:
Публикуване на коментар