По любимата ми улица е тихо.
Вървя - над мен са облаци от дъжд
и тичат, тичат все да ме настигат,
а аз по шосето, така безпосочно вървя.
Бях без чадър, в боса и пролетна вечер.
За миг беше, беше топъл дъждът...
Тогава капките се събраха с нежност,
за да потърсят утеха. А в гърмa
видях двойка да бягат щастливи
Прескочили локвите те се спряха,
и галейки топло устни наивни,
тихо попили дъжда те се сляха.
Снимка: http://darkroom.baltimoresun.com/2013/05/stunning-photos-from-rain-room-at-the-moma/#4
Няма коментари:
Публикуване на коментар