Перфоратор

Ръцете ми събират цяла вечност -
часовникът ти там е спрял
и искам да го хвърля, да го стресна,
все ме влачи неговата тишина.

Думите ли - те са пепелта,
която все ми носи пушек,
извират бързо през комина.
И зная че не трябва,
но колко искам да ги слушам...
и да взимам
по мъничко
от всеки твой смях,
от всяка твоя въздишка,
за да имам пътища,
в които да се спра,
където знам че мога
да пресичам.

Времето било учител,
ама че заблуда,
часовникът -
все още си мълчи.
Сама,
на стоп ще пътувам,
за да се науча
как се перфорира
тишината
между четири очи.

Снимка: http://3gpacmu.files.wordpress.com/2011/10/perforator1.jpg