Онази усмивка

Срещата без думи беше в пет.
Нито по-късно, нито по-рано.
Бяхме в друго време, с друг портрет,
застинали до забрава в нашето черно и бяло.

Едно "Здравей" с онази усмивка -
колко малко може да ни стопли.
А вътре, вътре в нас море от мисли,
бягащи и търсещи посока.

Бяхме ли чакали случайна среща
или очаквахме още -
между разстоянията нещо,
ей така, да ни ощипе мощно.

Не става,
нали сме с други лица
скрили дълбоко "онези" -
тайни надежди.

Но все ги има, все стоят си там,
заровени, но във сърцето.
Нямат теглилка, нито лост за спирачка.
И когато те видя, по тротоара голям,
ще ме стопли лицето
с онази усмивка,
която не знам защо още пазя.

Снимка: http://wallippo.com/wallpaper/man-and-woman-on-the-road-9d956419cada060555c67d7ba97bc427