Говори ми,
по две-три думи само стигат -
„как си”, „усмивка”, „целувка ти пращам”.
Говори ми,
преди съня си да
заспиваш -
за утрото лениво,
когато ще сме двама.
Говори ми
докато потъна в твоя образ,
нищо, че си само на екрана,
донеси ми
очите на пролет,
как те моля, как те искам,
само аз зная.
Говори ми
за по-красивата луна,
за онзи, приказния
залез,
за думите, които спят,
говори ми
като влюбен
италианец.
Говори ми
с онези твои сладки думи,
с които знаеш да омайваш.
Говори ми,
говори ми без да се събуждам,
за птиците отлитащи на запад.
Говори ми
пак с онази нежност,
тихо замечтана...
Говори ми,
за да тръгна, за да дойда,
да остана.
Говори ми,
когато е близо сънят,
ти само ще шепнеш,
както знаеш, аз ще слушам.
Говори ми,
дори и след като заспя.
А сърцето ми стопено
в твойта пазва ще се сгуши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар