събота, 22 февруари 2014 г.

Говори ми


Говори ми,
по две-три думи само стигат -
„как си”, „усмивка”, „целувка ти пращам”.
Говори ми,
преди съня си да заспиваш -
за утрото лениво,
когато ще сме двама.

Говори ми
докато потъна в твоя образ,
нищо, че си само на екрана,
донеси ми
очите на пролет,
как те моля, как те искам,
само аз зная.

Говори ми
за по-красивата луна,
за онзи, приказния залез,
за думите, които спят,
говори ми
като влюбен италианец.

Говори ми
с онези твои сладки думи,
с които знаеш да омайваш.
Говори ми,
говори ми без да се събуждам,
за птиците отлитащи на запад.

Говори ми
пак с онази нежност,  
тихо замечтана...
Говори ми,
за да тръгна, за да дойда,
да остана.

Говори ми,
когато е близо сънят,
ти само ще шепнеш,
както знаеш, аз ще слушам.
Говори ми,
дори и след като заспя. 
А сърцето ми стопено
в твойта пазва ще се сгуши.



















Няма коментари:

Публикуване на коментар