Понякога музиката на морето,
музиката на един град
неочаквано може до отключи
толкова много светове в теб,
че самият ти да не знаеш
къде е реалността и къде е сюрреализма.
Понякога вълните на морето
могат да се стелят като малки пластове
бавно и лениво,
бурно и затихващо
натрупвайки искрици надежда,
и в един момент
цялото това цунами да те затрупа
и дори да не знаеш защо.
Може би защото в сърцето си,
тайно,
и ти би искал да си някога щастлив,
дори и за един ден,
дори и за един единствен ден,
да направиш това,
което не си мислил,
че можеш.
Защото винаги трябва кураж,
малко и повече.
За да събереш подходящите думи,
за да усетиш погледа,
за да изчакаш подходящия момент,
за да не чакаш прекалено дълго,
за да не чакаш прекалено дълго...
Най-любимите ми относителни понятия.
Да, времето винаги е относително.
И да, може да е дълго,
но понякога изминатият дълъг път
от чакането
може да е предначертал всички малки случайности,
всички прекрасни моменти,
за да ги събере точно в една вълна,
за да ги събере точно в един ден,
защото
този ден може да бъде
един от най-щастливите дни
в лудостта,
наречена
живот.
Щастието е като мъничка пеперуда,
която гали с крилата си толкова мило,
че в този сладко унесен,
и толкова реален момент
може да не усетиш как и защо,
но пеперудата отлита,
а ти оставяш замаян
от сладостта на една искрена усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар