По пътя си
в нощта
тя в сънища лети.
Не и трябват крила,
сама се къпе
в шепа искри.
Ветрове я гонят
и в играта
хвърлят светлина.
А тя с надежда броди
в гората,
да търси пламъци
в дъжда.
В песента си,
искрите в корема ѝ
са шепот на слабост.
Не могат да спят.
Угасват само,
когато намерят
надежда в опасност
зад сянката късна в нощта.
Но в топлината
на лятото,
тя никога не спи,
за да лекува болните,
когато в тъмнината
подарява
светли спомени,
с надежда за мечти.
Снимки: http://www.bbc.co.uk/nature/life/Firefly,
http://iskamdaznam.com/779
Малко - за женските светулки:
http://zoovidove.baubau.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0
http://zoovidove.baubau.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0
Няма коментари:
Публикуване на коментар