Веднъж когато времето се спря
в кутийката с истини бе тъмно и страшно.
Сама на пътя се огледа мисълта,
усмихна се и сграбчи прилив,
с надежда за радост.
Тогава сънят се изгуби
далече в нощта,
любимо в приказка,
красиво в изгрев.
Без зора.
Уморена от пътя си
в слабост,
мисълта
не искаше книга,
а само надежда...
да се събуди
в мечта.
Снимка: http://pandoraandeve.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар