Времето се скри в прашинката на слънчева усмивка,
в стопената капка сутрешна роса.
Слънцето идва внезапно като ураган, кацащ тихо на рамото и превземащ всяка сила. Топлината на тази усмивка измита всяко зло, изчиства всяка усойна трева, измива мръсното. И постепенно лъчите достигат надеждата за дъга.
Реалността е друга, спряла от проблеми, спряла от всяка фалшивост... огледалото на тази реалност е в цветовете на дъга. А тази същата дъга, изплува от дълбочината на мъничко чекмедже, което всеки от нас пази в себе си. За светлите дни.
... защото чистотата на истинската емоция може да лекува всичко, защото дъгата е пътят на цветовете в една усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар