Старата, все още пишеща машина,
през страници от вечности,
събира мигове в очи.
Споделени.
Машинално след точка,пак тя покрива
познатите следи от белези,
за да изтрие праха от сълзи.
Разтопени.
Задвижвана,така механично,от страсти,
тръгва безстрашно по следите на писма
подписани с мечти.
После завършва многосрично кратко -
в страница.
И машинално търси запетая,понякога
в думи преди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар