Когато мислите ми спряха
между сънища от грешки,
на пътя се срещнаха спирки.
Лъчите бяха в
мигове от срещи,
свенливо трепнещи в усмивка.
Когато очите
се спряха
във въздишки от шепот,
разпиляно откриха звезди,
през мълчание
отпиха нежност
от силата на
две очи.
Когато
времето заспа между редовете,
в мисли и стъпки тичаха струни.
Само
измислено те ще изстинат, където
ще те прегръщат тихо, без думи.
 |
| Охридското езеро Снимка: Стефка Добрева |
Няма коментари:
Публикуване на коментар