Срещам те в
пътища,
и сънено в
тръпки, забравям коя съм.
Слушам те в сънища,
и чакам докато времето е спряло.
Въздишам безплътно...
и спирам те с един клик
в утрото когато съмне,
Оглеждам се
в сенки измислено.
Пътувам през
надежди,
в някогашна
истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар