Междуметията, скрити в думите ти,
броят крачките
на нашите обувки
и в стъклена слабост потъваме двама.
Пообрулени
от вечерния вятър,
скриваме на сухо,
онзи нашия,
заровен дълбоко -
светлият пламък.
Дланите ти,
сключени в моите
рисуват нежности,
заключени
някъде в гардероба
на другата стая.
Късно е за случайности.
Късно е дори за неказани думи.
Само лъчите ни галят
така - да намираме в нищото смисъл
и даже мелодия
в топлината
на звуците,
издишани
във вятъра
помежду ни.
Вдишвай ме,
защото аз те вдишвам с всеки залез.
Няма коментари:
Публикуване на коментар