Заливът

Знаеш ли,
колко отдавна по пътеката събирам
стари и спрели часовници
и онези мидени черупки...
знаеш ли,
с теб, колко трудно намирам
онази скрита моя воля
и миг, в който да бъда разумна.

Знаеш ли, знаеш ли -
колко неказани думи,
приличат ми на облаците над Везувий
и на розовия залез
срещу него -
така стоят едни срещу други
и преди вечерта
пак се събуждат,
но разделя ги заливът
с тъжната песен
на Тиренско море.

Знаеш ли,
пак поглеждам ,че навън вали..
и колко много дъждове се изваляха
над реки, морета,
дори високо в планината.
Знаеш ли,
само виното там, все още стои,
с изцапаните ни обувки
до вратата,
за да си спомним
колко надежда сме имали,
дори когато усетим -
събудени,
че в нас вече
Нея я няма.