Искам да е тихо,
нека помълчим
и звука на нашите светли пътеки
да стигнат
крилете за миг -
крилете на гълъба, толкова бели...
Да, не насън аз там видях го,
в нашия двор и в нашия дом,
и застанахме пред него плахо,
и в нас той си намери подслон.
Искам да е тихо,
и будна пак да изляза
по пътя на светулките до нас,
но този път виж -
ти държиш ми ръката
и гълъбът лети в нашия свят.
Снимка: Раиса Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар