Ще се срещнем
когато най-малко очакваш,
там късно, по залез,
заспали на старата уличка.
Ще сме смешни -
смутено отчаяни,
и едва ли ще знаем
защо и как това се случва.
Ще ни запали сладко
прашецът безсъние
за да ловим звезди.
Ще бъдем за кратко
откровено сърдечни -
докосващи се две души.
Ще ти дам и онази, малката трескá,
която дразни
глупаво,
и все стои на пода!
Знам, че ще я вземеш.
Но дали ще я запазиш,
или просто както други -
ще я сложиш в джоба?
Снимка: http://favim.com/image/167072/
Няма коментари:
Публикуване на коментар